User Avatar

Запомни, Регистрация
Превключи на: English Български InjusticeOnline.Com

Menu
Избери СтатияCoin

Статии - Mortal Kombat: Deadly Alliance (Review)

Статията беше публикувана в брой 1 на българското мултиплатформено списание http://www.gamersbg.com"> NeoGamer

http://www.gamersbg.com"> Корицата на списанието, в което е публикувана статията. Кликнете, за да посетите официалния сайт на изданието.

Плюсове:
+ традиционна МК-атмосфера
+ много екстри и тайни

Минуси:
- зле раздвижени бойци
- само по едно Fatality на човек

Оценки:
Графика: 8.7
Звук: 8.5
Геймплей: 8.7
Иновация: 7.9
Преиграване: 9.0
А.П.: 8.0
Общо: 8.7

Производител: Midway
Разпространител: Midway
Жанр: Fighting
Други версии: Xbox, GC

Най-после доживяхме приличен “морталски” геймплей!

          В началото на 90-те години, в нашата свидна родина имаше две биткаджийски игри, които събираха около себе си мощни тълпи от ококорени геймъри. Едната предлагаше техничарско налагане и превъзходен геймплей, а другата компенсираше недотам добрия си геймплей с тънки кървави хитринки, добили световна популярност под названието “Fatalities”. Става лаф за Street Fighter 2 на Capcom и Mortal Kombat на Midway. В тези славни години, едно хлапе се заседяваше най-вече пред “уличния боец”, но и нямаше нищо против да търкаля глави и крайници на Mortal-a. Мина време, станахме четвърти в света по футбол, гореспоменатото хлапе стана студент, а двете маниашки, геймъроугодни, биткаджийски поредици поеха по своите си пътища на развитие. Практически, докато при Street Fighter 2 геймплеят не се нуждаеше от доизкусуряване, то при Mortal Kombat той даваше възможност за евтини трикове и чийтърски магии, които бяха вървежни почти във всеки бой. Midway така и не си даваха зор да го променят към добро. Логично, след МК трилогията, поредицата започна да пада свободно към дъното на развлекателна индустрия (в типичен МК стил може да си го представите като осеяно с бръсначи). Аха-аха да бъдат погъделичкани от остриетата на бръсначите, пичовете от Midway се опомниха, напрегнаха бицепси и трицепси и ни зарадваха с Mortal Kombat: Deadly Alliance. Струваше ли си чакането и струва ли си да трепем времето с новата МК?
          Проектирана точно за домашните конзоли, MK: DA съчетава бруталния дух на поредицата със солидна доза новости, измъдрени от нашия любимец Ed Boon. Още с пускането на играта, закоравелият МК-боец (каквито са много от нас) започва да се стъписва и шашка на периоди.
Изненада номер 1: най-чийтърският герой на поредицата, Liu Kang, рита здраво в интрото на играта... Но уцелва не някой друг, а камбаната – Liu Kang е аут! За сметка на това, са налице най-бруталните пичове - Scorpion и Sub Zero, плюс още доста добре познати нам герои. Сега с наплюнчен молив отмятам общия брой на бойците и графитът изографисва цифрата 23 – нито прекалено много, нито прекалено малко за поредицата. Няма да се спираме на новите герои, понеже те бяха доста подробно предъвквани навсякъде досега, но голямата новина е, че бойните майстори и майсторки са добре балансирани – никой, поне на пръв поглед, не изглежда да е с няколко класи над останалите.
          Изненада номер 2: истински триизмерната игра и обновеният геймплей осмислят наличието на бутона за блокиране, който бе обект на много псувни в двуизмерните МК-игри (а и в неприятно триизмерната МК4).
Изненада номер 3: най-приятната изненада – самият геймплей. За първи път ми се случва да натисна един и същи бутон и двама различни бойци да изпълнят различни удари, в зависимост от позицията си и бойния стил, който са си избрали. Тук е моментът да разнищя особеностите в начина на игра. Пръстите ви трябва да свикнат да боравят бързо с 6 бутона – четири бутона за различни типове удари (не са разделени на удари с ръка и крак), бутон за блок и най-вълнуващия бутон – за смяна на бойния стил. Всеки биткаджия е надарен от Midway с три стила – два ръко-кракопашни и един с оръжие. Това внася стратегически нотки в геймплея и го прави много по-непредвидим и забавен отпреди. Една гадна особеност в геймплея при единично ступване е извратеняшкото А.I. на компютърния ви противник – нивото на трудност се покачва със скоростта на бързак от Gran Turismo. Нещо повече, компютърът може да прави неща, които нормален играч не може да прави – да заблуди, че прави нещо и докато тече съответната анимация, да направи нещо коренно различно. Другото минусче в геймплея е старият нов начин за минаването на бос – “изгряващо” напред, бягство назад и повтаряй колкото е необходимо. Иначе като цяло, геймплеят остава много добри впечатления – традиционните движения (правени с комбинация от последователно натискане на бутони, а не толкова въртене на джойстик) и оригиналното преливане от стил в стил правят MK: DA много добра биткаджийска игра. И още нещо – играта е тъпкана с екстри като скрити герои, костюми, скинове и т.н., които се изкарват чрез монетаризъм – събиране на монети (Kombat Coins), които са 6 вида и се харчат в Криптата (Crypt). Хмм, не се знае от кой ковчег, каква благинка ще излезе!
Графиката на играта е на високо ниво – добре моделирани герои, красиви арени и размазващи светлинни ефекти. Бойците са минимално дървени, набляга се на пластичността, а не толкова на реализма, каквато е и тенденцията в биткаджийския жанр като цяло. И все пак, при тях не е достигнато нивото на Virtua Fighter 4. Тук можете да откриете най-забележителните фонтанчета от кръв в цялата поредица, а подобно на Knockout Kings, в MK: DA се използва “real-time facial damage” графика – мутрата на всеки гадняр се набръчква в зависимост от колко време я разкрасявате. Красота, ма’а му млада!
Звукът на MK: DA е един от най-добрите за жанра. Уникални мелодии, съответстващи на битките, плюс ухогалещи викове и стонове на млатещите се.
          Най-накрая отдавам заслуженото на Midway – след толкова години в бранша те заслужават известна доза уважение, а и MK: DA е много добре направена игра! Обаче ако вие разчитате на многообразие при Fatality-тата, ще останете разочаровани – всеки герой има само по едно такова. Жалко, но така или иначе играта е впечатляваща, особено ако искате да се насладите на един доста по-задълбочен МК-геймплей.

Автор: Боян Боянов

Тази статия е публикувана с позволението на списание http://www.gamersbg.com" style="text-decoration: none"> NeoGamer, за което най-сърдечно им благодарим.